a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

тъгата на рибаря (fisherman's sadness) - rapanizze` lyrics

verse one

зимата е черна, обърнати снеговете
а водата е замръзнала и топя се в ледовете
от които на парчета , набиваха се в душата
на рибаря който виждаше златната рибка във реката

която бе до него всяка следваща година
рисувайки със опашка величествена картина
на доброто я показваше на всеки със сърцето си
човека и тъгата се сливаха под небето си

което времето , убиваше в проблеми
той си дърпа от отровата , очите му зачервени
пълни цялата кутия , спомените за вечеря
а косата му окапа , и не мога да намеря
даже работа за него , беше прекалено болен
от амбициите човешки, и на малко бе доволен
със което влачи пътя , а вълните го заливат
казани ръждиви думи , като пирони забиват

във сърцето му е майката умираща в никотина
застарява от болестта си във последната година
която не беше лека , във тялото му отрови
те заключени ръцете в невидимите окови

във сърцето му е майката умираща в никотина
застарява от болестта си във последната година
която не беше лека , баща му го изостави
а пък рибата поставена в реката се удави

verse two

те са хората по пътя , сякаш минали през него
като не видима сянка не знаеше кво е его
да го носи на гърба си , най*добрият му приятел
във обратната посока беше ветропоказател
за доброто у човека , но потъващо в земята
дето тича срещу вятъра , с тежести на краката
но не може да избяга , щом дървото не потъва
и когато хване риба , въдицата се огъва

по течението бяга , да убие страховете
той нямаше даже дом обикаляше градовете
и селата много спомени които да натрупа
те живееха на късове във рибената супа

по течението бяга , да убие страховете
той нямаше даже дом обикаляше световете
по които да събира даровете на съдбата
и когато хвана рибата , я пусна във водата

във която тя не плава , беше мерна единица
той опита да напусне , дядовата ръкавица
във която губи себе си и металната обвивка
стареца във търсенето на изчезнала усмивка

verse tree

а той си идва и си тръгва с тишината
щото въдицата отново е потопена в сивотата
да обръща ветровете в кутия със мисълта си
а ръцете му треперят , наранен от болестта си
от която се пречупва даже в тялото душата
на парчета се разлага вярата във добротата
за човеците роботи , виртуален механизъм
като плаваща зараза на болестен аневризъм
който носи на гърба си , принудителни проблеми
на лицето му сълзите от пушека замъглени
се разтичаха от болка във погледа на сестра си
като падаща монета да настъпва гордостта си
той е жител на морето ,но потъващо в земята
като птицата в небето , живееща под водата
като рибата на куката , хваната от човека
във обърнатата зима , която не беше лека…

- rapanizze lyrics

Random Song Lyrics :

Popular